ЮБИЛЕЕН УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

Официално училищното дело в село Гавраилово започва през 1866 г. През това време селото е не само люлка на войводи, на четници и революционери, но и център на духовен живот.Не без гордост трябва да отбележим, че през 1872 г. Васил Левски свиква последният си революционен комитет тук, в старата къща на Йови Георгиев Стоянов. Неговите свободолюбиви идеи представляват етап в развитието на българското просветно дело. Пръв учител на Гавраиловското училище е Димитър Марков от град Сливен. Много добър педагог, той поставя на здрави основи образованието в селото.Същият, който връзвал магарето си в училищното мазе и преподавал на децата, докато чуе рева му. Тогава разпускал учениците и тръгвал с магарето за Сливен.

От 1.04.1876г. до 1.09.1878г. учебните занятия в Сливенския край са прекратени поради настъпили съдбоносни събития за българския народ - Априлско въстание и Руско-турската война. След освобождението, жадни за наука и просвета, гавраиловци поемат инициатива за направа на училище, което да унаследи богатите културно-образователни традиции. Документите от 1886г. показват, че в училището вече се преподава по новата "метода" от двама учители - Георги Дуплев и Никола Радев. През 1911г. главният учител Стефан Дучев и учителката Събина Абрашева драматизират част от "Под игото". Вдъхновените учители, подтикнати от патриотични чувства, са жертвали мило и драго за просвещението на своите деца. На 12.11.1921г. е открита прогимназията с пръв учител и директор Елена Райкова. Записани са 24 ученика. През същата година учителят Христо Йорданов от с.Гавраилово започва да ръководи първите театрални представления, като за театрален салон служи старата сграда на училището. От всяка къща на селото излизат хора, които с увлечение слушат. След основаването на кооперация "Пчела" Христо Йорданов наема едно от помещенията и на свои разноски за читалня. Заедно с колегата си Бальо Мавродиев набавят книгите за нея. Целта им е младо и старо да изпитва любов към знанието, да се учи на ум и разум, за да привлекат читатели, учителите поставят в читалнята бръснар, така че докато селяните чакали реда си, могли да разгледат и дори да вземат у дома си поставените там книги. Тази своеобразна читалня-бръснарница е възпитавала и други добродетели у посетителите. По стените и е имало закачени лозунги "Никой на никого не е роб", "Ако искаш да бъдеш щастлив - бъди честен" и др. От 1.09.1923г. в Гавраилово започва работа учителят Димитър Карастоянов. Той подкрепя усилията на Христо Йорданов и Бальо Мавродиев и през 1928г. организират официалното откриване на читалището в селото. Първоночолното училище и прогимназията се сливат в пълно основно училище на 15.09.1934г. с пръв средищен директор Бальо Мавродиев. През 1938г.въведен първия учебен албум. На 20.03.1942г. театралната група, съставена от прогимназиални учители, под ръководството на учителката Елена Григорова и средищния директор Иван Пехливанов, изнасят пиесата "Обесването на Васил Левски". Приходът е внесен в полза на дружеството "Червен кръст". На 22.03.1942г. се състои родитело-учителска среща; представена е пиесата "Добра среща" с участието на ученици, ръководени от учителката Петрана Карастоянова. На 12.09.1945г. за средищен директор е утвърдена Добринка Танева. През 1946г. сградата на прогимназията изгаря. Условията на работа се влошават. Децата учат в помещения на селото, взети под наем. През следващата 1947г. започва строителството на сегашната сграда. Учебните занятия започват в новата сграда през месец февруари 1950г. Мебелите се оказват крайно недостатъчни. Край сградата няма определен двор. Под ръководството на Димитър Стоянов през следващата година се разработва овощна градина и опитно поле. В средата на петдесетте години на двайсети век училището в Гавраилово има за първи път свое име - Георги Кирков. През 1956/1957г. започва подравняване на двора на училището с доброволен труд на всички родители, учители и ученици. Осезателна подкрепа оказва Иван Кутев, който осигурява машини. Полага се началото на физкултурна площадка, на която учителите правят лост, успоредка, халки, трап за скачане. През 1957г. Управителният съвет на ТКЗС дава 8 декара производствен участък за подобряване на материалната база на училището. Приходите на стойност 5 000лева са употребени за направа на работилница и кабинети по физика и химия. Съществен принос за подобряване на материалната база оказват новоназначените през тези години млади учители - специалисти от селото и района - Дойка Велева, Денка Йорданова, Петър Беленски, Пейчо Великов, Добринка Чобанова Под ръководството на директора Кондьо Кирилов за обзавеждане с машини и инструменти на работилницата през 1960/1961г. са изразходвани 38 хил.лв. Избеното помещение на училищната сграда е пригодено за физкултурен салон. Цялото училище е електрифицирано. През лятото училищното ръководство организира местен лагер над с.Бинкос с 50 деца на смяна с началник Димитър Велев. По същото време започва строежа на каменната ограда от южната страна на училищния двор, а от източна и западна страна са сложени мрежи железни врати. Оградата на училището и физкултурната площадка са завършени през 1964г. Най-много труд и постоянство при построяването на физкултурните съоръжения полага учителят Юлиян Христов от с.Гавраилово. През 1966г. се приема план за пълно обзавеждане на кабинетите и преминаване на кабинетна система. Броят на учащите нараства и паралелките стават двойни. През лятото училищното ръководство организира лагер в местността "Елата". На две смени летуват 200 деца от целия район, като издръжката на лагера е поета от ТКЗС с.Гавраилово. През учебната 1969г. директор на училището става Петър Беленски. По настояване на училищното ръководство ТКЗС с.Гавраилово отпуска 30 000лв. и започва строежа на полудневна детска градина. През следващата година е асфалтирана част от училищния двор. През 1973/1974г. директор на училището става Йордан Стоилков. От ден на ден, от година на година нуждите на училището нарастват. Невъзможно е досегашното здание да побере 13 паралелки, 3 ПИГ и една детска градина. През месец юли 1976г. започва разширението на училищната сграда. За по-малко от 3 години се издига училището с подобрена материална база. Разширението включва освен класни стаи работилници и училищен стол за 100 деца. Незабравими ще останат дните от онова време, прекарани на пионерски лагери или екскурзионните летувания с г-жа Денка Йорданова, а по-късно и с г-жа Николина Гавазова. От1979г. до 1981г. директор на училището е Стоян Енчев, а през 1981г. - Павлина Генчева. През същата година започва да функционира и ученическия стол. В края на 1983г. се изгражда новия физкултурен салон. През това време директор на училището е Стойка Нейчева. През 1984г. започва строителството на парно отопление на сградата, за което АПК-Гавраилово отпуска 48 000лв. Учениците започват учебната 1985/1986г., радвайки се на двете придобивки - оборудван физкултурен салон и парно отопление. През същата година и училищния двор придобива сегашния си вид - изцяло асфалтиран с оборудвани спортни площадки. Директор на училището по това време до 1989г. става Мима Мирева, а до 1993г.- Димитър Киров. От средата на деветдесетте години на двайсти век училището има за патрон възрожденецът Найден Геров. /Този материал е бил подготвен от г-жа Яна Беленска през 2006г, посветен тогава на 140-годишнина от основаването на основно училище в село ГАВРАИЛОВО/ От 1996г. директор на училището става г-жа Яна Беленска, която преподава физика от 1987г в това училище. През периода 2006-2008г. директор на училището е Стела Костадинова, която преподава математика и ИТ от 1990г. През 2008г. директор на училището става г-жа Мадлена Георгиева.

Стихотворение на Силвия Стефанова

Стихотворение на Яна Стоянова

Яна Стоянова за ОУ "Найден Геров"